История на издателската дейност на Зографския манастир

Зографският манастир още от основаването си е значимо книжовно средище. През Средновековието книжовната му дейност се развива чрез създаването на ръкописи и тази традиция продължава в светата Обител чак до средата на XX в.

Наскоро за българската наука стана известен един любопитен факт: Зографския монах Мелетий, който в началото на XVII в. е изпратен от своята обител да събира помощи в Русия, изучава организацията на печатното дело в Киев и впоследствие създава и организира първите печатници във Влашкото княжество¹.

В средата на XIX в. Зографският манастир започва да изпраща свои монаси за учение в Русия. По време на престоя си там, както и в по-късната си дейност те превеждат и и отпечатват немалко издания.

Така през 1847 г. Натанаил Зографски (1820 – 1906) издава в Москва две малки книжки на български с нравоучително съдържание. По-късно, през 1858 г., той събира и издава в Цариград житието на преподобни Димитрий Басарбовски, а през 1864 г. едно кратко изяснение на светата Литургия. Макар и вече митрополит към Българската екзархия, той никога не забравя началото на своя път в клира на Църквата и през 1896 г. издава житието на покровителя на своята обител – свети великомъченик Георги, допълнено с чудесата на светеца, извършени в Зографския манастир.

Друг учен представител на Зографското братство, Партений Зографски (1818 – 1876), който също като Натанаил по-късно става архиерей към Българската екзархия, през 1857-8 г. публикува в Цариград две съчинения с християнско-нравоучителен характер.

Към тях малко по-късно се присъединява Мелетий Зографски (1832 – 1891), който по време на учението си в Русия издава в Санкт-Петербург през 1867 г. две произведения, които изясняват православното богослужение. Две години по-късно превежда от руски и отпечатва със средства на манастира достъпния тогава учебник по догматика на архим. Антоний Догматическо богословие на Православната католическа църква. На титулната страница на изданието е указано: напечатано в дар и полза на православната българска църква от Святогорскийт славянобългарский общежителний монастир Зографъ.

Един по-късен ярък талант, излъчен от Зографското братство, е Калистрат Зографски (1830 – 1914), който се труди най-вече в полето на богослужебното творчество. Отличен познавач на литургичния старогръцки и на църковнославянския език, отец Калистрат превежда и издава няколко служби: 1) на свети Климент Охридски (1901 г.); 2) на светите Седмочисленици (1903 г.); 3) на светите петнайсет Тивериуполски мъченици (1908 г.); на иконата на Света Богородица „Достойно есть“ (1910 г.). Също така под негово ръководство Зографските певци съставят и издават през 1905 – 1907 г. четиритомно пособие с нотирани основните песнопения на Вечерня, Утреня, Литургия и Възкресник.

През 1911 г. манастирът преиздава след известна преработка съставеното от Натанаил Охридски житие на свети великомъченик Георги в голям тираж, част от който все още е наличен в светата Обител.

През 1918 г. излиза едно не особено обширно, но пък първо по рода си манастирско издание за историята на Зографската обител – Светогорския български манастир Зограф. В него за първи път са събрани систематично исторически сведения за манастира, както и за неговите имоти в Бесарабия. Една от целите на това издание е да покаже по-раншното благосъстояние на манастира и неговото тежко положение в началото на XX в. По-късно, през 1943 г., манастирът съдейства за друго, по-обширно и задълбочено историческо изследване на Димитър Болутов² под псевдонима „Д. Зографски“ – Света гора-Зографъ въ миналото и днесъ, където историческите сведения за манастира са поставени и в по-широк исторически и географски контекст.

През следващите десетилетия, когато в България се установява комунистическият режим и манастирът е отделен от нея с тежка „желязна завеса“, по разбираеми причини издателската дейност на обителта секва. Тя бе подновена около 1992 г., когато Зографският манастир финансира преиздаването на няколко духовни книги, между които Поучения на авва Доротей и Невидима бран на свети Никодим Светогорец, които бяха раздадени безплатно. При липсата на каквато и да било духовна литература по онова време изданията бяха посрещнати с горещ интерес от вярващите в България.

В началото на третото хилядолетие Зографският манастир започна системна издателска дейност. Бяха издадени поредици от многотомни светоотечески писания: Добротолюбие, свети Василий Велики, свети Григорий Богослов, свети Иоан Златоуст, свети Симеон Нови Богослов, свети Теофилакт Български и други свети Отци. Характерното за тези издания, е че са преведени на български език от техния руски превод. Бяха издадени също така събраните съчинения на значими руски духовни писатели – свети Теофан Затворник, свети Игнатий Брянчанинов и др. Видяха бял свят и обширните Жития на светиите в 12 тома. Така по един или друг начин бе запълнена една значителна празнина в родината ни по отношение на духовната литература.

След малко повече от десет години издателската дейност на обителта за кратко бе прекратена и се възобнови в началото на 2016 г. в сегашния си вид и вече с една по-различна издателска концепция. По-подробно за принципите на настоящите издания вж. в Представяне на издателската дейност.