Специална кръгла маса бе посветена на проблемите и терминологията при каталогизирането и описанието на славянски ръкописи от XVIII-XX в. и връзката им с печатните книги. На нея екипът, работещ върху кратък каталог на такива ръкописи в Зографската света обител, които досега не са били каталогизирани, представи своята работа чрез презентацията на Андрей Бобев. Професор Елисавета Мусакова обърна внимание както на липсата на утвърдена терминология при описването на късната украса в ръкописите и на необходимостта от по-нататъшно проучване на нейните евентуални образци от печатните книги, така и на общи проблеми от кодикологическо естество в подготвяния за печат опис. По време на дискусиите, в които взеха участие Климентина Иванова, Аделина Ангушева, Маргарет Димитрова, Ралф Клеминсън, Антоанета Гранберг, Хайнц Миклас, М.А. Джонсън, бе обсъждано какво е sine qua non за един такъв кратък каталог на късни ръкописи и как може да се избегнат терминологични недоразумения и неточности. Хайнц Миклас сподели опита си при създаването на каталога на ръкописите в Зографската обител в съавторство с Божидар Райков и Христо Кодов. Голям интерес предизвика доклада на Георги Парпулов, който предложи нова хипотеза за Зографския царски поменик, като говори за изгубеното му начало, което се открива в друг зографски ръкопис и на базата на което той предлага друга датировка.
Генчо Банев направи обзор на съхраняваните в Зографския манастир византийски и славянски грамоти и подготовката за издаването им в серията Archives de l’Athos. Констатира, че в сравнение със сбирките на останалите атонски манастири Зографската колекция е пета сред манастирите на Света Гора по брой на този род документи. На палеографските и правописните особености на влахо-молдовските грамоти, пазени в Зографската обител, обърна внимание Димитър Пеев. Петронел Захарюк и Георге Лазар пък представиха нови свидетелства за връзките на молдовския елит със Зографския манастир и за даренията, които манастирът е получавал от молдовските владетели.
Мини напред
Skip to footer
Международна конференция посветена на изследванията върху Зографската библиотека и архив (27 – 28 октомври 2017)
Специална кръгла маса бе посветена на проблемите и терминологията при каталогизирането и описанието на славянски ръкописи от XVIII-XX в. и връзката им с печатните книги. На нея екипът, работещ върху кратък каталог на такива ръкописи в Зографската света обител, които досега не са били каталогизирани, представи своята работа чрез презентацията на Андрей Бобев. Професор Елисавета Мусакова обърна внимание както на липсата на утвърдена терминология при описването на късната украса в ръкописите и на необходимостта от по-нататъшно проучване на нейните евентуални образци от печатните книги, така и на общи проблеми от кодикологическо естество в подготвяния за печат опис. По време на дискусиите, в които взеха участие Климентина Иванова, Аделина Ангушева, Маргарет Димитрова, Ралф Клеминсън, Антоанета Гранберг, Хайнц Миклас, М.А. Джонсън, бе обсъждано какво е sine qua non за един такъв кратък каталог на късни ръкописи и как може да се избегнат терминологични недоразумения и неточности. Хайнц Миклас сподели опита си при създаването на каталога на ръкописите в Зографската обител в съавторство с Божидар Райков и Христо Кодов. Голям интерес предизвика доклада на Георги Парпулов, който предложи нова хипотеза за Зографския царски поменик, като говори за изгубеното му начало, което се открива в друг зографски ръкопис и на базата на което той предлага друга датировка.
Генчо Банев направи обзор на съхраняваните в Зографския манастир византийски и славянски грамоти и подготовката за издаването им в серията Archives de l’Athos. Констатира, че в сравнение със сбирките на останалите атонски манастири Зографската колекция е пета сред манастирите на Света Гора по брой на този род документи. На палеографските и правописните особености на влахо-молдовските грамоти, пазени в Зографската обител, обърна внимание Димитър Пеев. Петронел Захарюк и Георге Лазар пък представиха нови свидетелства за връзките на молдовския елит със Зографския манастир и за даренията, които манастирът е получавал от молдовските владетели.
Конференцията бе открита от проф. Маргарет Димитрова, която говори за целите на проекта, от проф. Андрей Бояджиев, който сумира постигнатото, от доц. Димитър Биров, ръководител на програмата „Технологични екосистеми“, и от Добромир Добрев, административен директор на УКХ „Алма матер“. След това о. Атанасий, библиотекар на Зографския манастир говори за трудностите, с които се сблъсква екипната работа и посочи евангелски идеи като извор на вдъхновение при търсене на диалог и взаимно разбиране между членовете на екипите.
Няколко доклада бяха посветени на ръкописи от Зографския манастир, които днес се намират в други хранилища. Марина Крутова (Москва) представи текст, чийто фокус бяха ръкописи от XV-XVII в. и документи от XVIII-XIX в., пазени днес в Руската държавна библиотека в Москва. Пьотр Жгун и Вера Подковирова говориха за ръкописи, създадени от ученици на преп. Паисий Величковски. Ралф Клеминсон анализира разпространението на преводните слова на Доротей Газски, като се спря на ръкопис от Зографския манастир и на преписи от други хранилища. Жана Левшина постави методологически въпроси при представянето на електронен корпус от 370 славянски ръкописа от XIII-XIX в., пазени в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.
