Молдовлашки архив на Зограф

Молдовският архив на Зографската света обител е от особено значение за историята на манастира. Връзките на братството с днешните румънски земи са засвидетелствани още от началото на XV век. След падането на българската и византийската държава под османска власт именно молдовските воеводи са основни ктитори и защитници на манастира. Те нееднократно подновяват манастирските постройки, даряват книги, хоругви и имоти на братството. В различни периоди от своята история Зограф е имал като метоси до три манастира в границите на Молдовското княжество.


В архива се пазят 207 документа, от които 49 – на славянски, няколко на руски, един на италиански, един на еврейски и останалите на румънски. Документите от XV и XVI век са свързани основно с дарителската дейност на молдовските воеводи спрямо светата Обител, докато от средата на XVII век нататък става дума преобладаващо за документи, регулиращи управлението на Зографските метоси в Молдовското княжество – манастирите Добровец (Зографски метох от 1651, даден от воеводата Василе Лупу) и Киприяна (от 1698, даден от воеводата Антиох Кантемир).


Най-ранният документ в архива е един договор от 22 август 1416 г. между кир поп Дометиан иеромонах, вероятно брат на Бистричкия манастир в Молдова, и Зографския игумен кир Нифон. Договорът е парафиран от прота на Света Гора Макарий. За подписването му е съдействал влашкият воевода Мирчо Стария, който е бил в родствени отношения с видинските царе. Съгласно договора Зографският манастир по молба на молдовския воевода Александър Добрия, ктитор и пособник на Светата обител, дава Селинския скит на кир поп Дометиан, като след смъртта му той трябва да остане подчинен на Бистричкия манастир .


Най-ранният документ, свързан с Влахия е една дарителска грамота от влашкия воевода Александър Алдя от 9 февруари 1433 г., по силата на която манастирът получава годишна финансова помощ в размер на три хиляди аспри . Десетина години по-късно, на 26 май 1442 г., монасите получават аналогична финансова помощ и от владетеля на Молдова Стефан II. От всички молдовски и влашки воеводи най-мащабна дарителска дейност развива молдовският господар Стефан III Велики (1457–1504). Свети Георги е бил негов покровител. Според преданието именно с помощта на свети Георги Стефан Велики побеждава турците в паметната битка при Васлуй през лятото на 1475 г.Той дарява две везани хоругви на Зографския манастир. В хода на войните от началото на 20 в. едната от тях с образа на свети Георги попада в Румъния, където се пази и в момента, докато на манастира е предоставено копие. Веднага след победата си над турците през 1475 г. Стефан Велики строи помещение за кораби и мелница на зографската арсана (пристанище), които могат да се видят и досега. Запазен надпис гласи: „Иоан Стефан воевода, по Божия милост господар на молдавската земя, син на Богдан воевода, сътвори тази къща за кораби в годината 6983 (1475)“. През 1502 г. той обновява и съборния храм на манастира и построява нова трапезария. Няколко десетилетия преди това той учредява болница към светата обител и определя годишна рента за поддръжката ѝ. Синът на Стефан Велики Богдан III Криви (1504–1517) продължава делото на своя баща, като препотвърждава на манастира придобивките, дадени от баща му и построява отбранителна кула зад сградата на баща му, която също е налична днес. Наследникът на Богдан Стефан Млади също потвърждава на свой ред дарението на своя дядо . Другият син на Стефан Велики, Петру Рареш през 1533 г. купува мелница близо до зографския метох Каламария, която подарява на манастира. Това дарение е споменато в славянски надпис от параклиса „Свети Козма Зографски“ в католикона на манастира .


През последвалите столетия и до 60-те години на XIX в., когато манастирът окончателно губи своите метоси в Молдова, съдбата на българската светогорска обител е тясно свързана с тези земи. Зографски монаси са пътували често до манастирските метоси в Молдова, били са техни игумени и управители на различни части от имотите им. Игумени на Добровецкия манастир биват известни зографски монаси, най-именит от които е иеромонах Натанаил Зографски, по-късно Охридски и Пловдивски митрополит . Влахомолдовският архив осветлява една важна страница от историята на Зографската обител и допринася за непрекъсваемостта на манастирската канцеларска документация през вековете.


Съставил текста: Димитър Пеев