Изданието прави достъпен за читателската публика важен писмен паметник от ХVІІІ и началото на XIX в. – най-ранната кондика на български език, съхранявана под № 231 в библиотеката на Зографската света обител на Атон. Тя е учредена от йеромонах Атанасий през 1734 г. и е попълвана до 1816 г.
Кондиката е ценен извор за манастирската култура и социалната история. Тя съдържа богата информация за членовете на манастирското братство и начина на функциониране на Зограф в условията на идиоритмия, като хвърля обилна светлина върху обиколкитe на зографските пътуващи монаси (таксидиотите) за събиране на милостиня и върху контактите им с християните от целите Балкани и отвъд тях. Паметникът допълва с нови щрихи представите за професиите и финансовите възможности на жителите на множество български селища по онова време, както и за мобилността и комуникационните мрежи в една епоха на важни трансформационни процеси. Заедно с това той предоставя разноообразно градиво за по-нататъшни проучвания в областта на микроисторията, историческата география, историята на българския език, палеографията, ономастиката и антропонимията.
Настоящата публикация включва наборен текст, факсимилно издание и превод на кондиката на съвременен български език.