Християнското   съзнание   винаги   е   възприемало   критичните исторически  периоди  като  времена  на  изпитание  на  вярата,  като горнило, през което християнският род трябва да премине, за да излезе чистото злато на най-верните и изпитани Христови последователи. Без свидетелството  на  своите  мъченици  през  петте  века  иноверна  власт, Българската   църква   не   би   могла   да   потвърди   своята   духовна легитимност като жива част от живото Тяло на Христос. Вековното  османско  робство  е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ, но дори и тежестта на това робство не  може  да  се  сравни  с опустошението,  което  нанася  върху  християнската  идентичност  на населението     на     България     продължилият     едва     половин     век комунистически  период  в  най-новата  история  на  страната  ни.  Този период,  започнал  на  9.ІХ.1944  г.  и  завършил  според  формалните критерии  на  10.ХІ.1989  г.,  все  още  очаква  своя  сериозен  прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското  общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка. Посветена е на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.