Стематография. 1741

“Стематографията” е била подготвена по предварително изработен план.  Дадени са образите на българските царе и просветители, които са царували и просвещавали в западните български земи, влезли в Немановото царство. Стематографията е излязла през октомври 1741 г. във Виена, когато Арсений IV бил признат за патриарх на сърби и българи.  Цялата книга (и текстът, и илюстрациите) е гравирана върху медни плочи и отпечатана на дълбокопечатна цилиндрична преса. Заглавният лист се предхожда от 16 правоъгълни табла-картини на цели страници, рисувани и гравирани от Христофор Жефарович. Под първата картина четем думите: “ начерта и изсече Христофор Жефарович”, а под следващите картини само буквите: “С.Ч.Х.Ж.” В първите три табла са застанали в цял ръст срещу читателя по двама: кралете Стефан Неман и Стефан Първовенчани, цар Давид Български и Теоктист, Наум Охридски и Никодим, всички в монашески облекла. По двама на табло са и архиепископите Сава I и Сава II, Арсений и Никодим, Климент Охридски и Теофилакт Български, показани в скъпи облекла. В “Стематографията” са отпечатани и 54 листа с гравюри на гербове. Всички хералдически и нехералдически фигури, поместени в щитовете, представят основните символи на съответните държави, области и градове, чиято традиция води назад във вековете. След къси исторически бележки за земите и народите, на които принадлежат гербовете, се изясняват тяхното начало и значението на оцветяването им.